93-годишният чичо на Йордан Радичков разказа партизански спомени на поклонение в Балова шума

93-годишният партизанин Найден Радичков взе участие в поклонението в местността Балова шума край монтанското с.Гаврил Геново, където се издига мемориален комплекс на загиналите тук девет антифашисти. Всяка година на 26 юни на това място се отбелязва годишнината от смъртта им в неравен бой на тази дата през 1944 г.

Пред десетките хора от региона и гости от Видин, Враца и София той разказа спомена си за онова време. Чичото на писателя Йордан Радичков пожела на всички присъстващи да доживеят неговите години.

Сред многото битки, които водим днес, най-важната е битката за паметта, каза пред събралите се Михаил Миков. Нека си пожелаем, догодина да сме тук отново и всеки от нас да доведе поне по още двама, призова левият политик.

Граждани и потомци на участници в партизанското движение положиха венци и цветя пред монумента.

За да изгреят и станат те малки червени звезди.

Под това заглавие преди няколко години публикува спомените си за боевете в Балова шума партизанинът от отряд "Христо Михайлов" Тодор Павлов - Туки. Ето какво пише той:

След успешно проведените акции в селата по горното течение на Огоста отряд "Христо Михайлов" се прибира в лагера си в гористата местност Балова шума край село Соточино, Михайловградско.

Войска, жандармерия и полиция блокира целия район, блокирано е и село Помеждин. То е малко, разположено е в подножието на Стара планина, и е населено с трудолюбиви, честни, задружни и с висок борчески дух хора. Сред тях е семейство Иван и Мария Младенови с три деца. Къщата им се намира накрая, близо до гората.

През бурната 1923 г. бащата се нарежда под червеното знаме на Лопушанската дружина с командир Георги Дамянов. След това лежи в затвора.

Без колебание през 1941-1944 г. те укриват нелегални и партизани от отряд "Христо Михайлов". Полагат усилия за лекуването на болни и ранени, помагат и трите им деца - Дешо, Райна и Иванка.

В средата на юни 1944 г. партизаните Славейко Първанов, Йордан Каменов и Райко Аврамов заминават за селото, за да превържат раните на командира на втора чета Зарко Вачев - Филип. Там за охрана преди това е отишъл и партизанинът Лика Рачин. Предател съобщава за пребиваването им в селото.

. 20 юни 1944 г. Претърсват всички къщи. Остава крайната къща на Мария и Иван Младенови. Партизаните се скриват на тавана, а един се вмъква под леглото. Цивилен агент спира пред къщата и се обръща към домакина:

- Да знаете къде се укриват партизаните?

- Не, не зная - спокойно отговаря ятакът.

- Може ли да прегледаме стаите?

- Може. Заповядайте! - отговаря Иван.

През това време обградените решават да напуснат къщата. Когато агентът влиза в една от стаите, Райко стреля с автомата. Започва сражение. В него са убити тримата партизани - Славейко, Лика и Йордан. Райко избягва. Полицията и военните започват разправа с ятака и неговите деца. Жестоко бият Иван с тояги и пистолети в главата. Той мълчи, а фашисткият поручик Ташев изпразва пълнителя в гърдите на ятака. Той пада, целият облян в кръв, пред очите на децата и жена си. Близо до селото е ямата за мъртви. В нея хвърлят ятака и тримата партизани. Недалеч от ямата докарват интернирания в селото гръцки антифашист Адриас Теодоридис и Мария. Разстрелват гърка и го хвърлят в ямата. Започват разпити и побоища над ятачката.

- Кои други укриват партизани? - пита разяреният фашистки офицер.

- Не зная - отговаря тя.

- Не ти ли е жал за децата? Кажи всичко и ще те оставим жива!

Мария намира сили и плюе в лицето на палача.

- За моите деца има кой да се грижи, има партия, има другари.

Поручик Ташев се нахвърля върху ятачката. Счупва й ръцете, обезобразява лицето й. Цялата окървавена, жената едва диша. Фашистът нарежда да я заровят полужива в ямата.

Нареждането е изпълнено. Бавно и мъчително умира Мария пред очите на своите деца!

. 26 юни 1944 г. Част от партизаните на отряда са открити. Два кордона войска, жандармерия и полиция обграждат района на Балова шума. Пада убит часовоят Георги Аврамов - Спас. Започва тежкият, кървав и неравен бой на 19 партизани с многохилядна войска и полиция.

Три часа сражение на живот и смърт!

Командирът на отряда Бойко Тодоров - Янко, ръководи боя. Сипят се куршуми от картечници, автомати, пушки и пистолети. Листа не остават от дърветата. Смело се сражават картечарят Милчо, Тръпко, Цако, Райко, Павел, Дако, Бойко, Зора, Горан, Роза, Павлина, руският боец с партизанското име Хорошото.

Направен е пробив на първия и втория кордон. Постепенно една част от партизаните се изтеглят на юг, към Стара планина. Други отиват на Запад. В гората се укриват Ненка Илиева - Павлина, и Пенчо Средков - Павел. Фашистите ги откриват и убиват. С разбити черепи и окървавени, телата им са изложени на площада в селото "за страх и назидание" на селяните.

Партизанският отряд "Христо Михайлов" в този бой загубва шест партизани, двама ятаци и гръцкия антифашист Теодоридис. Някои от тях още не са навършили 20 години!

Признателните поколения издигнаха в Балова шума мемориален комплекс, за да напомня за героичната борба. Сините политици непрекъснато повтарят, че в България не е имало фашизъм, че партизаните "били терористи".

Какво кощунство с честта на тези чисти, честни и достойни борци! Но народът знае, помни и никога няма да забрави подвига на антифашистите. Те остават безсмъртни в съзнанието на трудовия български народ.

Никой не е забравен, нищо не е забравено!